Диабетна полиневропатия е типично усложнение на диабета. То се изразява в увреждане на множество нерви, които контролират движението, сетивността и други телесни функции. Обикновено това са периферните нерви, които се разклоняват от гръбначния мозък към ръцете и дланите, краката и ходилата. Първите поразени нерви, които страдат най-често и сериозно, са най-дългите в тялото – простиращите се от гръбнака до стъпалата.

В зависимост от функцията и разположението на увредените нерви, диабетната полиневропатия може да се прояви в болка и изтръпване на краката и ръцете. Възможни са и проблеми с храносмилателната система, пикочните пътища, кръвоносните съдове и сърцето.

При страдащите от диабет нервната система може да бъде засегната по всяко време. Понякога невропатията е един от първите или дори първият осезаем симптом на диабета и рискът от развитието ѝ се увеличава пропорционално годините живот, прекарани със захарната болест. Установено е, че около половината от пациентите с диабет имат някакво увреждане на нервите.

Добрата новина е, че често пъти диабетната полиневропатия може да бъде предотвратена или забавена със стриктен контрол на кръвната захар, здравословен начин на живот и правилния терапевтичен протокол.

Какви са причините и рисковите фактори за диабетна невропатия?

Въпреки че пълният набор от причини за диабетната невропатия не е изяснен, има няколко основни фактора, които допринасят за това състояние:

  • Висока кръвна захар. Високата кръвна захар предизвиква химични промени в нервите и нарушава тяхната проводимост. Тя също така уврежда стените на капилярите, които снабдяват нервите с кислород и хранителни вещества.
  • Други метаболитни фактори. В допълнение към високите нива на серумна глюкоза, наличието на висок холестерол и триглицериди също допринасят за увреждането на нервите, както и високото кръвно налягане. Други промени в организма, настъпващи в резултат от наднорменото тегло и затлъстяването, вероятно играят каузална роля в развитието на диабетна полиневропатия.

Всеки пациент с диабет може да развие полиневропатия, но съществуват някои рискови фактори, които увеличават вероятността от увреждане на периферните и автономните нерви:

  • Лош контрол на кръвната захар. Занемареният контрол върху нивата на серумна глюкоза увеличава риска от практически всяко усложнение в резултат от диабета, включително и от увреждане на нервите.
  • История на диабета. Рискът от диабетна полиневропатия нараства с продължителността на заболяването, особено ако кръвната захар не под контрол.
  • Бъбречна болест. Диабетът крие риск от увреждане на бъбреците, а увредените бъбреци повишават нивата на токсини в кръвообращението, които могат да увредят нервите.
  • Нездравословно тегло. Наличието на наднормено тегло и особено затлъстяване може допълнително да увеличи риска от невропатия.
  • Тютюнопушене. Пушенето води до стесняване и втвърдяване на артериите, влошавайки кръвоснабдяването на крайниците и повишавайки уязвимостта на нервите.

Кои са видовете диабетна полиневропатия и техните симптоми?

Съществуват общо четири вида диабетна невропатия, като три от тях могат да бъдат определени като полиневропатия, а един – като мононевропатия или фокална невропатия, засягаща единствен нерв в тялото. Тук ще опишем накратко първите три с уговорката, че страдащите от диабет могат да имат повече от един вид невропатия едновременно.

Симптомите варират според вида на невропатията и конкретните увредени нерви, като обикновено настъпват постепенно и често не се проявяват преди възникването на значима увреда.

Периферна невропатия

Това е най-разпространеният вид диабетна полиневропатия, чиито симптоми първо засягат ходилата, след което постепенно се придвижват нагоре по краката. С достигането им до нивото на коленете обикновено започват да се проявяват и в дланите и ръцете.

Оценката е, че над 80% от пациентите с диабетна полиневропатия имат необичайни усещания (като боцкане, изтръпване, мравучкане) в ръцете и краката, а около половината от тях изпитват и болезнени симптоми.

Признаците на периферната невропатия често се влошават през нощта и може да включват още:

  • Изтръпване и понижена чувствителност към болка и промени в температурата.
  • Усещане за гъделичкане или парене.
  • Остри болки или крампи.
  • Мускулна слабост.
  • Загуба на равновесие и координация, затруднено ходене по неравни повърхности.
  • Повишена чувствителност към допир, която може да достигне до крайности, при които дори контактът с дреха или спално бельо да е болезнен.
  • Сериозни проблеми с ходилата, в т.ч. рани, инфекции, увреждане на костите и ставите.

Някои леки случаи на периферна диабетна полиневропатия могат да останат незабелязани в продължение на години, но напредването на заболяването и задълбочаването на невралната увреда може да превърне дори най-простите всекидневни дейности като ходенето или съня в истински кошмар за пациентите.

Оставена без лечение, диабетната периферна невропатия може да доведе до сериозни усложнения и е водеща причина за ампутации в развитите държави.  

Автономна невропатия

Този тип невропатия засяга автономната нервна система, отговорна за контрола върху кръвното налягане, пулса, потенето, зрението, отделителната функция, храносмилането и репродуктивните органи. Нейните симптоми включват:

  • Неспособност за усещане на ниски нива на кръвната захар.
  • Спадове в кръвното налягане при изправяне от седнало или легнало положение, които могат да причинят световъртеж или припадък.
  • Проблеми с пикочния мехур и червата, напр. диария, запек.
  • Храносмилателни проблеми като забавено стомашно изпразване, което става причина за гадене, повръщане, усещане за пълнота в стомаха и загуба на апетит.
  • Затруднено преглъщане.
  • Промени в способността за зрителна адаптация при преход от светло към тъмно или от далечни към близки обекти.
  • Увеличено или намалено потене.
  • Влошен сексуален отговор, напр. вагинална сухота при жените и еректилна дисфункция при мъжете.

Проксимална невропатия (диабетна полирадикулопатия)

Проксималната невропатия най-често засяга нервите около таза и долната част на тялото, но нервите в коремната и гръдната област също са застрашени. Тя е най-редкият вид диабетна невропатия, която се открива при около 1% от пациентите с диабет от тип 2.

Най-застрашени са възрастните пациенти, включително и такива, при които състоянието е диагностицирано наскоро или е добре контролирано.

Симптомите първоначално се проявяват в едната половина от тялото. Някои от тях са:  

  • Силна болка в бедрото, седалището, таза и кръста.
  • Слаби и атрофиращи бедрени мускули.
  • Затруднено изправяне от седнало положение.
  • Болки в гърдите или коремната стена.

Основният симптом при диабетната полирадикулопатия е невропатната болка, която най-често започва от горната част на бедрото и може да обхваща таза и кръста. Тя може да бъде придружена и от усещане за слабост.

С прогресирането на състоянието болката може да се разпростре нагоре или надолу, както и да обхване другата половина на тялото. След месеци е очаквано симптомите да отслабнат, но пациентите често остават с трайни увреждания като увисване на ходилото и влачеща походка.  

Как се диагностицира диабетната невропатия?

Ранната диагностика на диабетната невропатия е най-добрият шанс за ефективното ѝ лечение. Тя също така трябва да бъде и точна, тъй като не всички болки и необичайни усещания в крайниците са признак за наличието на това състояние.

В какво се състои един преглед при съмнения за диабетна полиневропатия? Лекарят – в идеалния случай невролог, задава различни въпроси касаещи начина на живот и историята на оплакванията и обикновено проверява:

  • Мускулната сила и тонус.
  • Рефлексите.
  • Чувствителност на допир, болка, промяна в позицията, температура, вибрация.

Освен снемането на анамнеза и физикалния преглед, специалистът може да извърши или да назначи допълнителни тестове и изследвания като:

  • Електромиография и тест за нервна проводимост, с чиято помощ се определя активността на мускулите и реактивността на нервите спрямо електрически стимул.
  • Биопсии за установяване състоянието на кожата, нервите и мускулите.
  • Изпитване на автономните функции – тестове за променливост на кръвното налягане при промяна в позицията, степен на изпотяване и др.
  • Изследвания на кръв и урина за изключване на други възможни причинители на симптомите.

С какво се лекува диабетна полиневропатия?

За диабетната полиневропатия няма лекарство, а целта на лечението е да:

  • Забави прогресията на заболяването.
  • Облекчи симптомите.
  • Предотврати или намали усложненията.
  • Възстанови или поддържа функцията.

Контрол на кръвната захар

Стриктният контрол на кръвната захар в референтните граници е определящ за здравето на периферната нервна система и може да предотврати или забави по-нататъшното ѝ увреждане. Доброто управление на серумната глюкоза дори може да допринесе за облекчаване на съществуващи вече симптоми.

Оптималните референтни стойности за пациентите с диабет следва да се определят от лекуващия лекар въз основа на възрастта, историята на заболяването и цялостното здравословно състояние, но като генерален ориентир за показателите на гладно често се вземат:

  • Между 80 и 120 mg/dL (4,4 и 6,7 mmol/L) за пациенти до 59-годишна възраст, които не страдат от други заболявания.
  • Между 100 и 140 mg/dL (5,6 и 7,8 mmol/L) за пациенти над 59-годишна възраст, които страдат от други заболявания, в това число сърдечни, белодробни и бъбречни болести.

Облекчаване на болката

Съществуват много прескрипторни лекарства за невропатна болка, но те не действат универсално добре при всички пациенти. Изборът на правилното лечение в случая е предмет на разговор с лекуващия лекар, който е добре запознат с индивидуалния случай и може да направи обективен анализ на ползите и рисковете от него.

Някои от възможните болкоуспокояващи подходи в случаи на диабетна полиневропатия включват:

  • Антиепилептици. Някои препарати, използвани в лечението на епилепсия, могат да повлияват и невропатната болка. Трябва да се има предвид, че тяхната употреба може да доведе до странични ефекти като замаяност, отпадналост и подуване на дланите и ходилата.
  • Антидепресанти. Дори в отсъствието на депресия някои трициклични антидепресанти могат да повлияят лека до средна невропатната болка, регулирайки въвлечени в болковия сигнал химични процеси в мозъка и гръбначния стълб. Инхибиторите на обратното захващане на серотонина и норадреналина също могат да имат болкоуспокояващ ефект при диабетна полиневропатия. Страничните им ефекти включват сухота в устата, гадене, замаяност, промени в апетита, напълняване и запек.

Нерядко се използват комбинации от антидепресанти и антиепилептици, както и отпускани без рецепта лекарства като ибупрофен, парацетамол или лидокаинови пластири.

Повече за възможните терапевтични подходи при различните видове увреждания на периферните нерви можете да научите от подробната ни статия за полиневропатията.

Избор на витамини за диабетна полиневропатия

Добре известен факт е, че много от В-витамините допринасят за нормалната функция на периферните нерви, а техният недостиг се свързва с редица разстройства на периферната нервна система. Това е причината В-комплекс често да се препоръчва за асистиране на лечението при подобни състояния.

Науката обаче показва, че действието на тази група от вещества, особено в случаите на диабетна полиневропатия, може да бъде допълнено и разширено чрез добавянето на активни съставки като:

  • Алфа-липоевата киселина (ALA) е присъщ за тялото антиоксидант, който участва в метаболизма на хранителните вещества и регулацията на кръвната захар. В комбинация със способността ѝ да стимулира кръвоснабдяването на нервите, тези свойства превръщат ALA в потенциално оръжие в борбата с диабетната полиневропатия.
  • Уридин монофосфат(УМФ) и цитидин монофосфат (ЦМФ) са нуклеотиди, които подпомагат регенерацията на миелиновата обвивка на нервните влакна и възстановяването на тяхната проводимост.
  • Витамин D3подпомага нормалната функцията на β-клетките на панкреаса и е важен за нормалната функция на нервната система.
  • Магнезият допринася за нормалната функция на нервната система и мускулите, като някои проучвания показват, че може да има директен ефект върху болката.
  • Хромът повлиява положително активността на инсулина и спомага за поддържане на нормални нива на глюкоза в кръвта.
  • Витамин Cи Витамин E имат мощно антиоксидантно и противовъзпалително действие, а при диабет нуждите от тях са повишени.

Всички тези вещества, комбинирани с пълен спектър от оптимално дозирани В-витамини, можете да откриете в новия Уримил Глико – съвременно решение от серията Уримил, разработено с грижа за периферната нервна система и препоръчвано от специалисти.