Човешкото тяло разполага с удивителната способност да храносмила и усвоява близо 97% от храната, която консумираме. За съжаление тази способност може значително да бъде влошена, ако лигавицата на червата е раздразнена или увредена.

Рискът от подобно събитие е по-висок при наличието на хранителни алергии, хранителни непоносимости и/или възпалителни болести на червата. В днешната статия ще си поговорим по-подробно за първите две състояния, които са недобре разбрани от някои специалисти и често се бъркат едно с друго от повечето неспециалисти.

Какво представляват хранителните алергии?

Имунната система представлява армия от клетки, специализирани в предпазването на тялото от болестотворни агенти. Алергията към храна е имунен отговор, в чиято основа се намира белтъчна молекула – т.нар. антитяло, което помага в неутрализирането на вируси и бактерии.

Антителата се произвеждат от организма ни така, че да могат да се свързват с конкретни цели – т.нар. антигени, които обикновено се намират на повърхността на вируса, бактерията или алергена. Свързвайки се с нашественика, антитялото го маркира като такъв и по този начин предизвиква други компоненти на имунната система да го атакуват.

Основното антитяло, въвлечено в повечето алергични състояния, се нарича имуноглобулин Е (IgE). При хранителните алергии този тип антитела се произвеждат в резултат от постъпването в организма на напълно безобидни хранителни молекули. IgE се намират на повърхността на вид бели кръвни клетки, наречени мастоцити и могат да предизвикват освобождаването на редица сигнални вещества от тези клетки.

Мастоцитите в тялото ни са милиони на брой и охраняват лигавиците на най-рисковите „гранични“ зони между организма и външния свят – кожата, носа, червата и бронхиалните тръби. Когато тази охранителна система не е в изправност и започне да припознава безобидните хранителни молекули като патогени, тогава обичайно ставаме жертви на типичните симптоми на хранителна алергия. Неслучайно зоните, страдащи от тези симптоми, са именно кожата, дихателните пътища и стомашно-чревният тракт.

Ако алергичната реакция е достатъчно сериозна, говорим за анафилаксия – разширяване на кръвоносните съдове, спад в кръвното налягане и подуване на устните, устата, езика и гърлото, които могат да бъдат фатални в отсъствието на бърза медицинска намеса.

Хранителните алергени постъпват в тялото по обичайния маршрут – през устата, но могат да станат причина за симптоми из цялото тяло, защото циркулират в кръвообращението. Това е и причината често да не може да бъде установена връзка между приема на конкретна храна и настъпилите симптоми без наличието на кожен тест чрез убождане или кръвна проба за извличане на серумен IgE.

Актуалните оценки сочат, че между 3 и 7% от децата и около 2% от възрастните страдат от хранителни алергии. Осемте най-често срещани алергена, предизвикващи около 90% от алергичните реакции към храни, са:

  • Мляко
  • Яйца
  • Фъстъци
  • Ядки
  • Риба
  • Ракообразни и морски дарове
  • Соя
  • Пшеница

Какво е различното при хранителните непоносимости?

Огромен брой хора бъркат хранителните алергии с хранителни непоносимости, наричани още нетолерантности. Вторият тип състояние се изразява в неблагоприятна чревна реакция към конкретна храна или съставка, като причината може да е ензимна (дефицит на определен храносмилателен ензим) или фармакологична (чувствителност на организма към определена молекула в проблемната храна).

Зад непоносимостите стоят различни механизми, някои от които все още не са установени, а други са противоречиви. Най-типичната причина за по-добре изучените нетолерантности е отсъствието или недостигът на ензим, необходим за пълноценното разграждане на хранителна молекула, както е при лактозната нетолерантност.

Трябва да имате предвид, че хранителните непоносимости са спорна диагноза сред позоваващите се на науката специалисти. Отчасти това се дължи на все още неизяснените механизми, вариращите симптоми и липсата на валидни диагностични критерии. Друг фактор е популярността на определени нетолерантности като непоносимостта към глутен, която много пациенти самодиагностицират, но не се потвърждава при слепи тестове със съдържащи глутен продукти.

В общия случай симптомите на хранителна непоносимост включват подуване, болки в корема и газове, запушен и течащ нос, гадене, повръщане, главоболие и др.

За разлика от алергиите, при които минимални дози или дори помирисването на проблемна храна може да отключи сериозни симптоми, величината на реакцията при непоносимостите е дозозависима и често отсъстваща при дози под определен праг. Те са и по-разпространени от хранителните алергии, но отсъствието на валидирани тестове не позволява цитирането на достоверни статистически данни.

Към настоящия момент за потвърждаването и управлението на този тип проблеми смисъл имат т.нар. елиминационните диети, при които подозираната храна се изключва от диетата за определен период от време и след това се въвежда обратно. В тази връзка ви препоръчваме да прочетете статията ни относно тестовете за хранителна непоносимост, която разкрива недостатъците на този популярен метод.

Какво друго трябва да знаем за хранителните чувствителности?

Хранителните алергии обикновено продължават с години или дори доживот. Хранителните непоносимости могат да се появят еднократно или да траят месеци, да изчезнат и да рецидивират след редовна или изобилна консумация на проблемната храна след време.

Хората лесно могат да се заблудят, че имат проблем с дадена храна, просто защото е модерно и не са много добри в идентифицирането на храните, които им причиняват проблеми. Убедителен пример за второто е цьолиакията, чийто провокатор е установен едва когато в резултат от Втората световна война пшеницата в Холандия практически е елиминирана от диетата на местното население.

Децата, родени с цезарово сечение, са с повишен риск от хранителни алергии. Предполагаемата причина за това са ниските сили на компресия по време и ограниченият контакт с вагиналната флора на майката по време на раждането, които вероятно имат ефект върху чревната флора на детето.

Хранителните алергии са една от водещите причини за спешна хоспитализация в редица държави като САЩ, Англия, Канада, Франция и Австралия. При съмнение за алергична реакция към храна, включваща подуване на дихателните пътища и затруднено дишане, незабавно позвънете на 112.

Финални думи и практически препоръки

Ако подозирате наличието на хранителна алергия, обърнете се към личния си лекар, който ще ви насочи към алерголог за диагностициране на проблема. Във всички останали случаи е добре да си водите хранителен дневник и да следите състоянието си след всяко хранене, за да установите възможни връзки между определени симптоми и потенциално проблемни храни. Консултацията с диетолог, специализиращ в диагностиката и управлението на хранителни непоносимости, също е добра идея.

Препоръчително е да се храните максимално разнообразно, за да избегнете „претоварването“ на организма си с която и да е храна, което може да предизвика негативни реакции. Ограничете консумацията на продукти, които могат да раздразнят или увредят чревната лигавица (напр. алкохол, люти храни, суров ананас и папая, кофеин) и контролирайте приема на лекарства от групата на нестероидните противовъзпалителни средства.