Индексът на телесната маса (ИТМ) е най-лесният и достъпен начин за категоризиране на теглото. Той се изчислява, като личното тегло на човека се разделя на височината му в метри, повдигната на квадрат. Получената стойност служи за категоризирането му в една от четири основни теглови категории – поднормено, нормално, наднормено тегло или затлъстяване.

ИТМ не измерва телесните мазнини директно, но дава сравнително добра представа за тях и може да е показател за повишен риск от редица здравословни проблеми.

За какво служи индексът на телесната маса?

Много хора погрешно смятат, че индексът на телесната маса е груб подход за оценка на телесните мазнини и здравето на човек. ИТМ е замислен и понастоящем се използва като евтин и лесен за употреба скринингов инструмент, който служи на здравните специалисти като отправна точка.

Ако бъде отчетен индекс на телесната маса извън нормата, специалистът може и трябва да използва допълнителни измервания и тестове, за да провери дали при въпросният пациент е наличен повишен здравен риск.

За целта съществуват други инструменти и рискови маркери като калипери, биоелектричен импенданс анализ, стойности на кръвна захар, холестерол и триглицериди, чернодробни ензими, ехограф, оценка на диетата, физическата активност, семейна история и др.

Заради лесното измерване, ИТМ широко се използва и за чисто научни цели в мащабни популационни изследвания и анкети за установяването на тенденции и връзки с други здравни маркери, рискове и заболявания.

Как се движи ИТМ у нас в последно време?

Процентът от населението с наднормено тегло или затлъстяване непрекъснато се увеличава, като през последните 20 години той е нараснал от 50,1% на 64,4% при мъжете и от 42,3% на 46,3% при жените.

Има известна тенденция за намаляване на жените със затлъстяване, но във всички останали аспекти, включително и по отношение на проблемите с теглото при децата, бележим нарастване.

Колко надежден е ИТМ за измерване на телесните мазнини?

Повечето изследвания установяват, че ИТМ е изненадващо точен за диагностицирането на затлъстяване.

Стойностите от измервания на общото население сочат, че при над 95% от мъжете и 99% от жените, класифицирани като затлъстели според индекса на телесната маса, затлъстяването се потвърждава и с директно измерване на телесните мазнини.

Това ще рече, че по света няма много хора с достатъчно развита телесна мускулатура, която да ги вкара в диапазона на затлъстяването. Такива съществуват, но тук става дума за изключително активни атлети или крайно отдадени любители и към момента се счита за практически невероятно един уседнал или умерено активен човек да попадне сред тях.

Много по-вероятно обаче е класифицираните с нормално или наднормено тегло според ИТМ да са със затлъстяване, тъй като при много лица с уседнал начин на живот и небалансирана диета се наблюдава занижено активно тегло, в т.ч. мускулна маса и мускулен гликоген.

Казано накратко, колкото по-висок е ИТМ, толкова по-добър индикатор за количеството на телесните мазнини е той. Трябва да се има предвид обаче, че дори и тогава той не е много прецизен, т.е. ако двама души имат един и същи индекс на телесната маса, количеството на техните телесни мазнини вероятно ще е различно.

Иначе може да бъде обобщено, че:

  • При един и същи ИТМ жените имат повече телесни мазнини от мъжете.
  • При един и същи ИТМ количеството на телесни мазнини може да е различно при различните хора, особено при представители на различни етнически групи.
  • При един и същи ИТМ по-възрастните хора имат повече телесни мазнини от по-младите.
  • При един и същи ИТМ атлетите и интензивно спортуващите имат по-малко телесни мазнини от хората с уседнал начин на живот и умерено активните.

Кои са по-надеждните методи за измерване на телесна композиция?

Ценността на ИТМ се крие във факта, че той може да бъде изчислен лесно, бързо и безплатно дори от неспециалисти.

Когато се търси повече прецизност по отношение на телесните мазнини обаче, се прибягва до други методи като измерване дебелината на кожните гънки (с калипер), подводно теглене, биоелектричен импенданс, двойноенергийна рентгенова абсорбциометрия (DEXA), изотопно разреждане.

Недостатъците на тези методи са, че те невинаги са на разположение, повечето от тях са скъпи и/или трябва да бъдат администрирани от обучен специалист, а някои причиняват дискомфорт.

Освен това техните резултати могат да варират според оборудването, специалиста или физиологичния статус на пациента, която влошава тяхната валидност и усложнява сравняването на резултатите от измерване до измерване.

Как се изчислява индексът на телесната маса?

Индексът на телесната маса се изчислява по следната формула:

Тегло (кг) / [височина (м)]2

Тъй като повечето хора знаят височината си в сантиметри, начинът за преобразуването на стойността в метри е тя да бъде разделена на 100. Можем да дадем пример с жена, която тежи 68 килограма и е висока 165 сантиметра (1,65 м):

68 ÷ (1,65)2 = 24,98

Как се интерпретира ИТМ?

За възрастни на 20 или повече години индексът на телесната маса се тълкува съгласно няколко стандартизирани категории, които са едни и същи за мъже и жени на всякаква възраст.

ИТМ

Категория

Под 16

Поднормено тегло с тежко недохранване

16–16,9

Поднормено тегло със средно недохранване

17–18,49

Поднормено тегло с леко недохранване

18,5–24,9

Нормално тегло

25,0–29,9

Наднормено тегло

30–34,9

Затлъстяване 1 клас

35–39,9

Затлъстяване 2 клас

Над 40

Затлъстяване 3 клас

 

Ето как ще варира категорията ИТМ на примерната жена с ръст 165 сантиметра от по-горе при различни стойности на нейното тегло.

Тегло

ИТМ

Категория

Под 44 кг

Под 16

Поднормено тегло с тежко недохранване

44–46 кг

16–16,9

Поднормено тегло със средно недохранване

47–50 кг

17–18,49

Поднормено тегло с леко недохранване

51–67 кг

18,5–24,9

Нормално тегло

68–81 кг

25,0–29,9

Наднормено тегло

82–95 кг

30–34,9

Затлъстяване 1 клас

96–108 кг

35–39,9

Затлъстяване 2 клас

Над 108 кг

Над 39,9

Затлъстяване 3 клас

 

Какви са рисковете, свързани с наднорменото тегло и затлъстяването?

Хората с наднормено тегло и особено хората със затлъстяване са с повишен риск от множество състояния, включително:

  • Повишена смъртност.
  • Повишено кръвно налягане.
  • Висок холестерол, високи липопротеини с ниска плътност, ниски липопротеини с висока плътност, високи триглицериди (дислипидемия).
  • Висока кръвна захар и диабет тип 2.
  • Коронарна болест на сърцето.
  • Инсулт.
  • Нарушена бъбречна функция и хронично бъбречно заболяване.
  • Остеоартрит.
  • Сънна апнея и затруднено дишане.
  • Хронично възпаление и повишен оксидативен стрес.
  • Повишен риск от редица видове рак (на ендометриума, гърдата, дебелото черво, бъбреците, пикочния мехур, черния дроб).
  • Влошено качество на живот.
  • Психични заболявания като депресия, тревожност и др.
  • Хронична болка и влошена физикална функция.

Повече подробности за тези и други рискове, както и за механизмите зад тяхното възникване, можете да научите в нашата статия за рисковете от наднорменото тегло и затлъстяването.