Няма как да не сте разбрали, че от 12 април в България носенето на защитна маска (или друго прикриващо носа и устата средство) на закрити и открити обществени места е задължително.

Подобни мерки бяха наложени и в много други държави въз основа на натрупващите се сведения, че COVID-19 може да бъде предаван и чрез издишания от човек въздух, както и по време на нормален разговор. Нещо повече, наблюденията показаха, че почти повсеместно хората не спазват препоръките за социална дистанция от 2 метра, както и за кашляне и кихане в кърпичка или в сгъвката на ръката си, като по този начин създават предпоставки за по-бързото разпространение на новия коронавирус SARS-CoV-2.

Потайният коронавирус

Вирусолози в Twitter се шегуваха, че за новия коронавирус трябва да се говори като за „потайния коронавирус“. Потаен, защото се оказа, че заразените с него го отделят в продължение на един до три дни преди появата на първите признаци на инфекция, разпространявайки го чрез т.нар. пресимптоматично предаване. Проучване от Сингапур откри, че около 10% от случаите там се дължат именно на този тип предаване. 

Едно проучване сред 3711-те пасажери на круизния кораб Diamond Princess показа, че близо един от петима преносители на COVID-19 така и не развива симптоми. Някои от тези хора разпространяват вируса чрез т.нар. асимптоматично предаване. По-представителни проучвания установиха, че делът от заразените хора, които никога не развиват симптоми, е по-скоро около 1/3, тъй като средностатистическият круиз-пътешественик е по-възрастен и с повече здравословни проблеми от средностатистическият представител на общата популация.  

Тези потайни качества на вируса и лесната му предаваемост от човек на човек са причините, поради които всички здравни органи и организации издадоха инструкции за социална изолация. Но животът на много места продължи постарому, а на други попадането в близост до себеподобни остана неизбежно – все някога трябва да напазаруваме от магазина, да посетим банката или пък да пътуваме с градския транспорт.

Всички тези действия представляват инфекциозен риск, дори и въпросните себеподобни да не изглеждат болки, кашлящи, кихащи и видимо вирусоотделящи наоколо. Както казахме по-горе, те могат да предават коронавируса пресимптоматично или асимптоматично и това е възможно по един от два маршрута:

  1. Контактен. Едно от първите места, където вирусът се прикрепва и размножава, са лигавиците на гърлото и носа. Може би не си давате сметка за това, но човек е склонен да пипа лицето си по веднъж на всеки 2,5 минути или до 24 пъти в рамките на един час. Това изключително улеснява попадането на коронавируса върху ръцете на заразения човек, последващото му нанасяне върху често докосвани повърхности като дръжки, копчета и парапети, прехвърлянето му върху ръцете на здрав човек и настаняването му в нова гостоприемна лигавица. Особено в зони с голям човекопоток като магазини, банки и градски транспорт. При това стабилността на SARS-CoV-2 върху подобни контактни повърхности се оказа изключително висока – установено е, че той може да преживява до три дни върху гладка стомана и пластмаса.
  2. Аерогенен. Привидно невинни дейности като дишане, говорене и пеене могат да аерозолизират вируса, създавайки носещи се във въздуха микрокапчици, пълни с вирусни частици. Тези капчици са толкова малки и леки, че са в състояние да се носят из въздуха в продължение на минути, а вирусът в тях оцелява в продължение на до цели три часа – факт, който би трябвало да ви убеди във важността на добрата вентилация и честото проветряване.


Други действия като кашлянето и кихането пък произвеждат по-големи капкови частици и аерозол, които могат да пропътуват на големи разстояния от 7­­–8 метра под въздействието на голямото налягане.


Тук трябва да направим важното уточнение, че влизането в контакт с вируса не означава непременно, че ще бъдете заразени или ще се превърнете в преносители. Това зависи от изключително много фактори, в това число вашата близост до източника, концентрацията на вируса на повърхността или във въздуха, оттам и количеството вирус, на което ще бъдете изложени, и не на последно място – времето за експозиция.

Колкото по-кратко време прекарвате в рискова обстановка, толкова по-нисък е вашият риск от заразяване. Затова на централно място сред нашите съвети за безопасно пазаруване по време на COVID-19 стоеше препоръката за изготвяне на списък, който да съкрати времето ви за престой в супермаркета и да намали вероятността да се върнете там, понеже сте забравили да купите нещо.

На теория: защо маските имат значение

Нека го кажем още от самото начало, за да няма объркване – носенето на маска не ви гарантира, че няма да се разболеете и главното предназначение на маските е да предпазват другите хора от вас. Неслучайно една от най-добрите препоръки за предпазване от COVID-19, която рядко ще чуете от телевизора и радиото, е да се държите с отговорността на вече болен човек. С тази уговорка настрана, нека изредим схематично какви са възможните механизми, които превръщат носенето на маска в колкото неудобно, толкова и потенциално смислено занимание:

  1. Маските доказано намаляват количеството аерозолизирани вирусни частици, които болните генерират по време на дишане и говорене.
  2. Маските доказано спират разпространението на големите капкови частици, произведени от болен човек при кихане и кашляне.
  3. Маските могат да филтрират част от микрокапките, които ще попаднат в носа и устата на здрав човек от въздуха.
  4. Маските могат да ни направят по-съзнателни, намалявайки честотата на докосване на носа и устата както от болни, така и от здрави хора.
  5. В крайна сметка маските могат ви спестят контакт с коронавируса или в най-лошия случай – да намалят количеството коронавирус, на което ще бъдете изложени (т.нар. инфекциозна доза).

На практика: как да носим маска правилно

Въпреки че маските на теория предпазват от заразяване, начинът на тяхното носене в реалността често може да обезсмисли всички научни усилия. Затова не просто спазвайте заповедта за носене на маски на обществени места (за да си спестите глоба), но го правете така, че да гарантирате на себе си и околните максимална защита:

  1. Преди да сложите маската, измийте ръцете си със сапун или ги дезинфекцирайте с дезинфектант.
  2. Винаги слагайте маската, преди да сте излезли от вкъщи и по-възможност – преди да се пипали други повърхности.
  3. Маската трябва да покрива плътно устата, носа и брадата ви през цялото време – между нея и кожата ви не бива да остават пролуки. Ориентир за добре поставена маска е, ако при вдишване повърхността на маската се вдлъбва към лицето ви.
  4. Избягвайте да докосвате маската по време на носене. Ако се наложи да я докоснете, почистете ръцете си със сапун или дезинфектант след това.
  5. За да свалите маската, хванете я за връзките или ластиците в задната част на главата ви – не докосвайте предната ѝ част и я дръжте далеч от себе си и други повърхности.
  6. Веднага изхвърлете маската, ако е медицинска маска за еднократна употреба или я изперете, ако е текстилна маска за многократна употреба.
  7. Измийте или дезинфекцирайте ръцете си, след като сте изхвърлили маската или сте я сложили за пране.
  8. Не слагайте на лицето си маски, които са влажни или прокъсани. Не носете вече носени маски за еднократна употреба. Сменяйте маските за еднократна употреба при навлажняване или на всеки 3–4 часа (при продължително носене) или на всяко носене, при краткотрайно носене.

Заключение

Всяка маска може да ви защити от коронавирус, ако я носите правилно, но никоя маска не може да ви предостави 100% защита. Не се нуждаете от високотехнологични маски, за да имате прилично ниво на защита. Маски като N95 са предназначени за медицинските работници в инфекциозните отделения, които прекарват дълго време във високорискова среда.

Най-сигурните мерки за предпазване от COVID-19 продължават да са физическата дистанция от поне 2 метра, честото и старателно миене на ръцете и избягването на контакт между ръцете и лигавиците. Колкото по-стриктно се придържате към тях, толкова по-скоро ще можем да се завърнем към нормалния си ритъм на живот.

 

Източници и допълнителна информация:

National Research Council. (2020). Rapid Expert Consultation on the Possibility of Bioaerosol Spread of SARS-CoV-2 for the COVID-19 Pandemic (April 1, 2020).

Before-symptom spread may complicate COVID-19 containment. (2020). CIDRAP. Retrieved 23 April 2020, from https://www.cidrap.umn.edu/news-perspective/2020/04/symptom-spread-may-complicate-covid-19-containment

Wei, W. E., Li, Z., Chiew, C. J., Yong, S. E., Toh, M. P., & Lee, V. J. (2020). Presymptomatic Transmission of SARS-CoV-2—Singapore, January 23–March 16, 2020. Morbidity and Mortality Weekly Report, 69(14), 411.

Mizumoto, K., Kagaya, K., Zarebski, A., & Chowell, G. (2020). Estimating the asymptomatic proportion of coronavirus disease 2019 (COVID-19) cases on board the Diamond Princess cruise ship, Yokohama, Japan, 2020. Eurosurveillance, 25(10), 2000180.

Qiu, J. (2020). Covert coronavirus infections could be seeding new outbreaks. Nature.

Kwok, Y. L. A., Gralton, J., & McLaws, M. L. (2015). Face touching: A frequent habit that has implications for hand hygiene. American journal of infection control, 43(2), 112-114.

van Doremalen, N., Bushmaker, T., Morris, D. H., Holbrook, M. G., Gamble, A., Williamson, B. N., ... & Lloyd-Smith, J. O. (2020). Aerosol and surface stability of SARS-CoV-2 as compared with SARS-CoV-1. New England Journal of Medicine.

Tellier, R. (2009). Aerosol transmission of influenza A virus: a review of new studies. Journal of the Royal Society Interface, 6(suppl_6), S783-S790.

Asadi, S., Wexler, A. S., Cappa, C. D., Barreda, S., Bouvier, N. M., & Ristenpart, W. D. (2020). Effect of voicing and articulation manner on aerosol particle emission during human speech. PloS one, 15(1), e0227699.

Asadi, S., Wexler, A. S., Cappa, C. D., Barreda, S., Bouvier, N. M., & Ristenpart, W. D. (2019). Aerosol emission and superemission during human speech increase with voice loudness. Scientific reports, 9(1), 1-10.

A choir decided to go ahead with rehearsal. Now dozens of members have COVID-19 and two are dead. (2020). Los Angeles Times. Retrieved 24 April 2020, from https://www.latimes.com/world-nation/story/2020-03-29/coronavirus-choir-outbreak

(2020). Cdc.gov. Retrieved 24 April 2020, from https://www.cdc.gov/niosh/topics/aerosols/pdfs/Aerosol_101.pdf

Smith, C., Meek, A., & Smith, C. (2020). Coronavirus transmission video shows why we should all be wearing masks. BGR. Retrieved 23 April 2020, from https://bgr.com/2020/03/30/coronavirus-update-new-research-suggests-we-should-be-wearing-masks/

Atkinson, J., Chartier, Y., Pessoa-Silva, C. L., Jensen, P., Li, Y., & Seto, W. H. (2020). Natural ventilation for infection control in health-care settings. Geneva: World Health Organization; 2009. Annex C, Respiratory droplets.

Bourouiba, L. (2020). Turbulent gas clouds and respiratory pathogen emissions: potential implications for reducing transmission of COVID-19. Jama.

Leung, N. H., Chu, D. K., Shiu, E. Y., Chan, K. H., McDevitt, J. J., Hau, B. J., ... & Seto, W. H. (2020). Respiratory virus shedding in exhaled breath and efficacy of face masks. Nature Medicine, 1-5.

When and how to use masks. (2020). Who.int. Retrieved 23 April 2020, from https://www.who.int/emergencies/diseases/novel-coronavirus-2019/advice-for-public/when-and-how-to-use-masks