Злоядо дете. Вероятно имате представа за това какво представлява то, а някои от вас със сигурност разполагат и с печален личен опит. Но за целите на настоящата статия е важно да започнем с една дефиниция, за да сме сигурни, че всички говорим и мислим за едно и също нещо през цялото време.

В общи линии злоядото дете може да бъде определено като дете, което приема недостатъчно разнообразие от храна, отказвайки значително количество познати и непознати храни. Злоядите деца могат да са на различна възраст, но „злоядото“ поведение и особено съпротивата срещу определени храни обикновено се проявява около 2-годишна възраст. Това е горе-долу и времето, по което децата започват да формират хранителни навици и да попълват своя виртуален списък с харесвани и нехаресвани храни.

И тъй като ранните хранителни предпочитания и навици често се прехвърлят в зрелите години на човека, от особена важност е да се опитаме да възпитаме у детето си небце за възможно най-голямо разнообразие от здравословни храни. 

Съществуват много различни виждания относно най-удачните методи за разширяване на хранителния хоризонт на злоядите деца, но тук ще очертаем онези от тях, които според нас крият най-голям потенциал за успех и същевременно изискват най-малко усилия от ваша страна.

Как да накараме детето да яде (6 ефективни метода)

1. Въвлечете детето в избора и приготвянето на храната. Във всеки етап от развитието си детето е по-склонно да опитва ястията, в чието приготвяне е било въвлечено. Това не означава задължително „готвене“.

Понякога е достатъчно да го вземете с вас до магазина или пазара, да го оставите да избере една от съставките в рецептата, да го помолите да измие зеленчуците, да сложи нарязаните моркови в тенджерата или да подреди масата. Разбира се, вие сте отговорни да подберете онези задачи, които най-добре съответстват на предпочитанията и нивото му на развитие.   

2. Насърчавайте самостоятелността. Ако детето ви разполага с моториката и координацията да се храни самостоятелно, окуражавайте го да го прави, включително и да взима решения относно количеството погълната храна. Позволяването на децата да решават колко да ядат (и дали да ядат въобще) може да им помогне да установят независимост и да се научат на саморегулират хранителния си прием в зависимост от индивидуалните им физиологични нужди и сигналите за ситост.

3. Избягвайте „специалните предложения“. Много майки се изкушават да приготвят отделни ястия за злоядите си деца, тъй като те са сигурен начин да ги накарат да се хранят. Подобна практика обаче е непрепоръчителна, освен ако детето не страда от диагностицирана хранителна алергия или непоносимост. Родителите имат отговорност да осигуряват питателна храна за цялото семейство и да определят препоръчителното време за нейната консумация. От детето зависи дали и колко ще яде от тази храна.

4. Проявете търпение и постоянство. Въвеждайте новите храни постепенно и бъдете търпеливи. Статистиката показва, че са нужни средно 14 опитвания на една нова храна, преди детето да започне да я приема и харесва. Когато предлагате непознати храни, комбинирайте ги с познати и харесвани продукти и оставете детето да реши как и дали ще погълне новото предложение.

Също така избягвайте да предлагате повече от една непозната храна на хранене. Разнообразието може да бъде объркващо за малките и да смути процеса по опознаване на новото и откриване на удоволствието от него.

Не на последно място, приемете, че детето ви може истински да не харесва една храна, независимо от броя опитвания. Това е напълно нормално – целта на вашите усилия не е детето да прояде всичко, а да бъде отворено към новите и различни храни.

5. Давайте личен пример. Понякога не е нужно да казвате, а просто да показвате. Ако авантюризма, разнообразието и експериментаторският дух не напускат семейната кухня, то няма начин рано или късно те да не заразят и най-малките в нея. Ето защо е много важно семейството да се храни заедно – за да може детето да наблюдава как мама и татко с удоволствие опитват „подозрителни“ неща като броколи, спанак, картофено пюре и сьомга.

Експериментирането с различни национални кухни и техники на приготвяне, периодичната смяна на съдовете за хранене, гледането на документални филми за храна и четенето на кулинарни книги са все неща, които могат да помогнат на децата да развият здравословни модели на хранене и да изградят здравословни взаимоотношения с храната.

6. Насърчавайте градивен разговор за храната. Създайте в семейството си нагласата, че няма лоши храни. За целта избягвайте описването на храната с морални понятия като „чиста“, „добра“ „токсична“, „лоша“, „вредна“ и подобни.

Вместо това се фокусирайте върху нейните качества и предпочитайте неутрални или описателни фрази като „В млечните продукти има много калций и протеин и те правят костите и телата ни силни!“ или „Плодовете са не просто вкусни и сладки, а те осигуряват на организма ни изобилие от важни витамини!“.

Подобен подход може да помогне на младите да разберат, че някои храни може да имат по-благоприятен ефект върху здравето, а други следва да се консумират в ограничени количества, без да свързват с тях абсолютни понятия като „добри“ или „лоши“.