Кафето периодично мени славата си, като ту е полезно за абсолютно всичко, ту е вредно и следва да бъде избягвано на всяка цена. Тук ще се опитаме да се абстрахираме от спекулациите и да ви покажем напълно безпристрастни научни сведения за ефектите на кафето и кофеина върху работата на мозъка – както положителните, така и отрицателните.

Бдителност

Вероятно от личен опит знаете, че кафето води до повишаване на бдителността и умствената продуктивност. Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA) заключава, че 75 мг кофеин (приблизителното количество в една чаша кафе) значително повишава концентрацията и бдителността.

Ефектът на кофеина върху умствената работа е от значение в редица ситуации, изискващи от нас да си отваряме очите на четири, в това число безопасност и продуктивност по време на нощни смени, нощно шофиране и преодоляване на часовата разлика след пътуване или смяна на времето. Приемът на кофеин също така може да повлияе положително и при т.нар. сънна инерция – усещането за умора, което изпитваме след внезапно събуждане.

Настроение

Редовният прием на кафе се свързва с ползи за настроението, а приемането на 75 мг кофеин на всеки четири часа в експериментални условия допринася за поддържането на приповдигнато състояние на духа през целия ден.

Някои проучвания откриват, че по-високата консумация на кофеинови напитки може да спомогне за облекчаване на депресивните симптоми или да предпазва от депресия. Високите дози кафе и кофеин обаче могат да доведат до повишена тревожност и нервно напрежение, както и да повишат риска от епизоди при страдащи от паник атаки.

Изглежда, че по-възрастните индивиди са по-чувствителни към този ефект от по-младите. Времето от денонощието също е от значение, като предиобедните часове са най-подходящи, ако искате да пиете кафе за настроение. Проучванията показват, че кофеинът има по-благоприятен ефект върху настроението на редовно пиещите кафе, но пък за сметка на това ползите от кофеина за неща като спортното представяне и бдителността по-изразени при хора, които не го консумират обичайно.

Също така изглежда, че за някои от тези ползи дори не е нужен кофеин. Понякога дори безкофеиновото кафе, представено като кофеиново, е достатъчно за подобряване на настроението, вниманието и мисловната бързина, както показва един експеримент от 2011 година.

Зрително внимание

Редица изследвания са разглеждали ефекта от приема на кофеин върху човешката способност за фокусиране във визуална информация. Обзорът на EFSA върху тези проучвания заключава, че кофеинът увеличава както селективното внимание (способността за концентрация върху определен стимул), така и продължителното внимание (задържане на вниманието за продължителен период от време) при прости и при комплексни задачи. За целта е достатъчно количеството кофеин в една стандартна чаша кафе, като увеличаването на тази доза не води задължително до по-добри резултати.

Счита се, че връзката между нивото на възбуда и умственото представяне следва U-образна крива, т.е. възможно е представянето да пострада не само при недостатъчна, но и при прекомерна възбуда.

Тук трябва да направим една уговорка и тя е, че повечето подобни проучвания се правят след период от въздържание от кофеин. Иначе казано, техните резултати не са приложими при хора, които всеки ден пият кафе. Установено е, че за постигането на същия ефект върху вниманието при тях е нужен значително повече кофеин или около 400 мг.

Време за реакция и безопасност

Подобреното от кофеина време за реакция означава не само по-ефикасна работа, но и значително по-малко грешки в условията на безсъние, някои от които могат да бъдат животозастрашаващи. Този ефект се проявява най-ясно в ситуации, когато мозъкът ни работи на значително по-бавни обороти, напр. при боледуване от настинка и грип, след обилно хранене или по време на нощна работа. Установено е, че дневен прием над 220 мг кофеин е достатъчен за двукратно намаляване на когнитивните грешки и инцидентите по време на нощна смяна.

Ползи от кофеина за безопасността са нееднократно демонстрирани и по отношение на нощното шофиране:

  • Изпиването на едно двойно кафе (200 мг кофеин) е също толкова ефективно, колкото и 30-минутна дрямка за поддържане на шофьорските умения през нощта.
  • Изпиването на 80 мг кофеин значително подобрява качеството на шофиране по време на 2-часово монотонно каране по магистрала.
  • 30-минутна почивка (включваща до 15 минути сън) или 150­–200 мг кофеин са особено ефективни за подобряване на шофьорската бдителност и бодрост. Ефектът е особено изразен, когато двете мерки бъдат приложени в комбинация.
  • 150­-200 мг кофеин значително намаляват ПТП-тата в симулационни условия след лишаване от сън, като ефектът трае 30 минути след пълно лишаване от сън за една нощ и до 2 часа след недоспиване.

Трябва да се има предвид обаче, че кофеинът не може да компенсира напълно за причинените от алкохола забавени реакции и сънливост. Ето защо няма количество кафе, което да оправдае качването ви зад волана след консумацията на алкохол и тази порочна практика трябва да бъде избягвана на всяка цена.

Памет

Данните подсказват, че кофеинът може да има разнопосочен ефект върху паметта, като ниските дози изглежда я подобряват, а високите крият риск от потискането ѝ, вероятно в резултат от свръхстимулация:

Кофеинът има положителен ефект върху представянето при задачи за памет с относително ниска трудност, но същият ефект невинаги се наблюдава при задачи с висока трудност. Научната хипотеза за това несъответствие е, че тъй като по-сложните задачи повишават възбудата, допълнителният прием на кофеин може да доведе до превъзбуда и нулеви или дори негативни резултати.

Откритията от едно проучване загатват, че различията в ефекта на кофеина върху паметта може да се дължат и на личностовите характеристики. Оказва се, че кофеинът помага на екстровертите да помнят по-добре, но няма този ефект при интровертите.

Друг експеримент запознава студенти с няколко отделни списъка от по 15 думи след поглъщането на 200 мг кофеин или плацебо. Думите във всеки един от тези списъци са смислово свързани с една дума, която не присъства в тях, като задачата на студентите е да запомнят колкото се може от тези думи, както и да познаят семантично свързаната ключова дума.

Оказва се, че кофеинът подобрява асоциативното мислене и способността на участниците да възпроизведат думите от списъците, но също така и да си създадат някои фалшиви спомени – да цитират думи, които не са били в списъците, но пък имат отношение към ключовата дума.

Искате ли да научите кои други съставки могат да бъдат от полза за подобряването на умствените способности? Направете го в нашата статия за т.нар. хапчета за оросяване на мозъка?