Катаракта, по-позната като перде на окото, представлява помътняване на очната леща, което нарушава зрителната способност. Пациентите сравняват виждането при катаракта с опит за гледане през замръзнал или замъглен прозорец. Нарушеното от перде зрение може сериозно да затрудни четенето и ползването на електронни устройства, шофирането, различаването на лицеви изражения и всяка дейност, която включва боравене с по-фини детайли. 

Повечето катаракти прогресират бавно и не представляват сериозен проблем в началото, когато последиците от тях могат да бъдат преодолени с помощта на по-силно осветление и очила. С напредване на времето обаче зрителната функция може да бъде нарушена до степен, в която всекидневните дейности са силно затруднени. В такъв случай се препоръчва оперативното ѝ лечение, което е безопасно и ефективно.

Как се образува перде на окото?

Очите ни са оборудвани със сложна оптична система, част от която са очните лещи. Тези лещи са разположени зад оцветената част на очите (ириса), и функцията им е да пречупват и фокусират светлинните лъчи, прожектирайки отчетливи образи върху ретината. За целта те трябва да бъдат напълно прозрачни, така че светлината да може да преминава през тях безпроблемно.

С напредването на възрастта очните лещи започват да губят гъвкавост и прозрачност, но пък за сметка на това се удебеляват. Конкретно за помътняването е отговорна промяната в белтъчната структура на лещата, зад която може да стоят различни причини, разгледани по-долу.

В началото на този процес на деградиране на протеините в лещата може да няма каквито и да е осезаеми признаци като нарушена зрителна способност, промяна във външния вид или болки в очите. Затова и много от пациентите с перде разбират за неговото наличие едва в по-напредналите му стадии и още по-късно търсят помощ за отстраняването му. 

Това се случва след едно определено ниво на помътняване на лещата, при което светлинните лъчи биват разпръсквани и/или блокирани от катарактата до степен, в която проектирането на остър образ върху ретината е невъзможно. Резултатът е замъгляване на зрението.

По принцип перде се образува успоредно в двете очи, но невинаги прогресира с една и съща скорост. Често пъти катарактата в едното око е по-напреднала от тази в другото, водейки до асиметрия в зрителната острота.

Кои са рисковите фактори и причините за появата на перде?

Най-типичната причина за катаракта е остаряването. След навършването на 40-годишна възраст, окото започва да претърпява естествени промени, които включват разграждането на протеините в лещата и нейното помътняване. Осезаемо замъгляване на зрението обаче може да настъпи едва след навършването на 60 години. 

Други възможни причини и рискови фактори за перде включват:

  • История на катаракта в семейството
  • Възпалителни заболявания на очите
  • Претърпяна травма на окото, хирургия или лъчетерапия в горната част на тялото
  • Прекарване на продължително време на слънце с незащитени очи
  • Дългосрочна употреба на кортикостероиди
  • Диабет
  • Затлъстяване
  • Високо кръвно налягане
  • Тютюнопушене
  • Злоупотреба с алкохол

Повечето възрастово-обусловени катаракти се развиват постепенно. Когато причината е друга, пердето може да прогресира значително по-бързо, напр. при пациенти с диабет или в резултат от дългосрочната употреба на кортикостероидни лекарства. За съжаление все още няма начин за надеждно прогнозиране с каква скорост ще се развива всеки конкретен случай.

Какви видове катаракта различаваме?

Съществуват няколко различни вида перде в зависимост от засегнатата част от лещата или причината за възникването му:

  • Нуклеарна катаракта, която засяга центъра или ядрото на лещата. В началните си стадии може да стане причина за късогледство и не е изключено да е съпроводена от временно подобряване на зрението на къси разстояния. С течение на времето обаче се наблюдава постепенно пожълтяване и покафеняване на лещата, а зрението прогресивно се влошава и може да има неспособност за различаване на цветовите нюанси.
  • Кортикална катаракта, която засяга периферията на лещата. В началото се наблюдават белезникави клиновидни или наподобяващи резки помътнявания по външната линия на лещата. С прогресирането на пердето, тези линии се разпростират към центъра на лещата и блокират преминаването на светлина през него.
  • Постериорна субкапсуларна катаракта, която засяга задната част на лещата. Този тип перде започва с помътняването на малка зона в дъното на лещата. То често нарушава зрението на близки разстояния и при ярка светлина, при него се наблюдават характерни ореоли около светлинните източници през нощта. Обичайно прогресира по-бързо от останалите видове катаракта.
  • Вродена катаракта. Някои хора се раждат с катаракта или я развиват в ранна детска възраст. Причината може да е генетична, да се корени във вътрематочна инфекция или травма или заболяване като миотонична дистрофия, галактоземия, неврофиброматоза тип 2 или рубеола. Вродените катаракти невинаги засягат зрението и може да не се нуждаят от лечение.

Можем ли да предотвратим или забавим заболяването?

Съществуват някои рационални мерки, които биха могли да имат превантивна роля или да забавят прогресията на катаракта. Най-важните сред тях са:

  • Посещавайте редовни профилактични прегледи. Очните прегледи са важни за ранната диагностика на перде и други проблеми с очите.
  • Използвайте слънцезащита под формата на слънчеви очила с UV защита и шапка. Ултравиолетовата светлина от слънцето повишава риска от различни заболявания на очите, в това число и катаракта.
  • Откажете цигарите. Потърсете подходяща фармакологична или психологическа помощ за спиране на цигарите, ако не можете да се откажете със силата на волята.
  • Ограничете алкохола, тъй като прекомерната употреба значително увеличава риска и може да ускори развитието на заболяването.
  • Контролирайте теглото си или потърсете помощ за неговото намаляване, ако имате килограми в излишък.
  • Управлявайте заболяванията, които повишават риска от катаракта, най-вече диабет. Старайте се да поддържате кръвната захар в референтни стойности.
  • Консумирайте източници на антиоксиданти, в т.ч. разнообразно изобилие от плодове и зеленчуци. Пигментът лутеин, присъщ за зеленолистните зеленчуци, е от ключово значение за здравето на окото. Обмислете приема на качествена добавка с лутеин, ликопен и други антиоксиданти като Лувалик.

Как да разпознаем катаракта: симптоми и признаци

Характерните признаци за наличието на перде включват:

  • Замъглено, замазано или затъмнено зрение
  • Прогресивно затруднено нощно виждане
  • Чувствителност към светлина и отблясъци
  • Нужда от по-силна светлина при четене и друга прецизна работа
  • Виждане на ореоли около светлинните източници
  • Честа промяна в диоптъра
  • Избледняване или пожълтяване на цветовете
  • Раздвояване на образите

Всички тези симптоми може да са едва осезаеми или напълно неосезаеми в самото начало, но да се задълбочат с прогресирането на пердето и засягането на по-голяма площ от очната леща.

Кога да посетим лекар и как протича диагностиката?

Обърнете се към лекаря си за направление или директно посетете офталмолог, ако забележите каквито и да е промени в зрението си. Ако тези промени са внезапни, напр. изведнъж започнете да виждате двойно, да виждате светкавици, изпитате рязка болка в очите или главоболие, потърсете консултация със специалист възможно най-бързо.

Диагностицирането на катаракта започва със снемането на анамнеза, след което се преминава към очен преглед, който може да включва:

  • Тест за зрителна острота. При това изследване се използват диаграми с поредици от прогресивно смаляващи се букви, които вие трябва да прочетете с всяко от очите си. Въз основа на този тест се определя дали виждате ясно от разстояние.
  • Проверка на вътреочното налягане (тонометрия), която може да се осъществи по няколко метода.
  • Биомикроскопия, която се извършва с помощта на сплит-лампа (шпалт-лампа). Този уред позволява на лекаря да разгледа структурите в предната част на окото ви в детайл. С негова помощ се осветяват роговицата, ирисът, лещата, както и пространството между ириса и роговицата. Тези структури се преглеждат сегмент по сегмент под голямо увеличение, което позволява регистрирането на микроскопични нередности.
  • Изследване на ретината. Съществуват няколко метода за диагностицирането на проблеми с ретината, но почти всеки един от тях започва с разширяването на зениците ви с помощта на капки. Това позволява по-лесното преглеждане на задната част на окото ви с помощта на офталмоскоп или сплит-лампа за признаци на катаракта.

Възможно ли е неоперативно лечение на катаракта?

Ако сте диагностицирани с перде на окото, но то все още не възпрепятства всекидневните ви дейности или се нуждаете от време да обмислите пристъпването към операция, бихте могли да се опитате да забавите прогресията му с дадените по-горе съвети за превенция и да поддържате качеството си на живот, като:

  • Се уверите, че очилата или контактните ви лещи отговарят на реалния ви диоптър.
  • Използвате допълнителна помощ за четене под формата на лупа.
  • Подобрите осветлението в дома си, като смените крушките с по-мощни и поставите допълнителни осветителни тела.
  • Носите слънчеви очила и шапка с козирка или периферия, за да намалите отблясъците през деня.
  • Намалите нощното шофиране.

Все пак имайте предвид, че дори с тези мерки за самопомощ естественият ход на състоянието ви вероятно ще доведе до момент, в който операцията ще се превърне в необходимост.

Кога е наложителна операция на катаракта и какво представлява тя?

Ако проблемите със зрението ви не могат да бъдат преодолени с помощта на изброените мерки, тогава е препоръчително да обсъдите с лекар дали да не пристъпите към операция на катаракта. Повечето офталмолози биха насърчили тази мярка, когато пердето започне сериозно да нарушава ритъма ви на живот и пречи на всекидневни дейности като четене и шофиране.

Решението е изцяло във ваши ръце и не трябва да бъде взето прибързано, тъй като пердето не крие риск от увреда на окото. За съжаление то може да прогресира значително по-бързо, ако страдате от висока кръвна захар, високо кръвно или затлъстяване. Отлагането на операцията единствено може да удължи времето, в което не виждате пълноценно, но няма да се отрази на скоростта на възстановяване.

Ако решите да отложите хирургията на този етап, лекарят може да препоръча периодични контролни прегледи за проследяване на състоянието ви.

Ако решите да преминете към хирургия, се подгответе за сравнително лека и кратка процедура с локална упойка, при която помътнялата естествена леща на окото ви се подменя с изкуствена вътреочна леща. Възстановителният следоперативен период типично не включва болничен престой и ще бъдете свободни да се приберете у дома само 30 минути след приключването на операцията. Дните и седмиците след това можете да очаквате минимален или никакъв дискомфорт при съблюдаването на някои елементарни правила за безопасност на възстановяващото се око.

Ако сте с перде и на двете очи, ще трябва да преминете през две операции. Втората процедура ще бъде осъществена след възстановяването от първата, което отнема няколко седмици.

Има ли усложнения след операция на катаракта?

Като всяка друга хирургическа намеса и тази е съпроводена от известни рискове, сред които:

  • Очна инфекция
  • Кървене
  • Оток на окото
  • Подуване на ретината
  • Отлепване на ретината
  • Увреда на други очни структури
  • Болка, неповлияваща се от непрескрипторни обезболяващи
  • Замъглено зрение
  • Виждане на ореоли, отблясъци и сенки
  • Разместване на вътреочната леща
  • Загуба на зрение

Все пак трябва да знаете, че усложненията след операция на катаракта са рядкост и се наблюдават в под 1% от всички случаи. Това я прави една изключително безопасна интервенция, която всеки ден възстановява зрението и подобрява качеството на живот на множество хора по цял свят.