Псориазисът е хронично възпалително заболяване на кожата, което причинява обриви под формата на сърбящи и люспести петна (псориатични плаки), най-често по коленете, лактите, торса и скалпа. 

Псориазисът се характеризира с много по-бърза от обичайната регенерация на кожата, която е и причината за образуването на характерните удебелени червени петна и люспи. Той е сравнително широко разпространен, като актуалната статистика сочи, че до 11% от възрастните и 1,4% от децата в глобален план страдат от него.

Състоянието може да бъде болезнено и да нарушава нормалния сън и концентрацията. Обикновено протича на цикли, белязани от обостряне на симптомите за седмици или месеци и временното им затихване. Генетично предразположените към псориазис хора може да прекарат целия си живот, без да го отключат. Типични провокиращи отключващи фактори са инфекции, порязвания или изгаряния, както и някои лекарства.

Псориазисът не може да бъде излекуван, но може да бъде управляван симптоматично с помощта на редица терапии, лекарства и алтернативни подходи.

Кога да подозираме псориазис: симптоми и белези

Типичните симптоми и признаци на псориазиса включват:

  • Обриване на петна, което може да изглежда различно при различните хора – от сравнително малки зони с подобни на пърхот люспи, до големи изривания по значителна част от тялото.
  • Различни по цвят обриви, най-често с червеникаво-розов оттенък и сребристи люспи.
  • Малки лющещи се петна (по-обичайни за децата).
  • Суха и напукана кожа, склонна към кървене.
  • Сърбеж, парене и болезненост.
  • Циклични обриви, които се обострят за няколко седмици или месеца, след което затихват.

Как да различаваме видовете псориазис?

Съществуват няколко вида псориазис, като всеки от тях се отличава със свои характерни белези.

  • Псориазис вулгарис (плакатен или плочков псориазис). Това е най-разпространеният вид псориазис, който образува сухи, сърбящи, подути петна (плаки) по кожата, покрити с люспи. Тези образувания може да са малко или много, като типично се появяват по лактите, коленете, кръста и скалпа. Варират по цвят в зависимост от кожната пигментация. Засегнатата област може да заздравява с временна промяна в цвета – т.нар. поствъзпалителна хиперпигментация.
  • Псориазис на ноктите. Засяга ноктите на ръцете и краката, причинявайки нарушения във формата, растежа и цвета им. Засегнатите нокти може да се отделят от нокътното легло, а при по-тежки случаи – да започнат да се ронят.
  • Гутатен (капковиден) псориазис. От него боледуват най-вече децата и младежите, като обичайно се отключва от бактериална инфекция като стрептококовия фарингит. Характеризира се с малки капковидни люспести петна по торса, ръцете или краката.
  • Инвертен (флексурален) псориазис. Засяга основно кожните гънки на слабините, седалището и гърдите. Причинява гладки участъци от възпалена кожа, които се влошават при триене и потене. Може да бъде отключен от гъбична инфекция.
  • Пустулозен псориазис. По-рядък вид псориазис, който се среща най-вече при възрастни хора и характеризиращ се с появата на гнойни мехурчета (пустули). Може да се разпространи широко или да бъде ограничен в малки зони по дланите и ходилата.
  • Еритродермичен псориазис. Това е най-редкият вид псориазис, който може да обхване цялото тяло с белещ се, болезнен, сърбящ или парещ обрив. Може да бъде краткотраен (акутен) или дълготраен (хроничен).


    Каква е разликата между псориазис и атопичен дерматит?

    Както псориазисът, така и екземата могат да намерят израз в суха, зачервена и лющеща се кожа. Поради тази причина пациентите често ги бъркат, въпреки че разлики между тях съществуват:

    • Псориазисът се причинява от свръхактивация на имунната система, която причинява свръхрегенериране на кожата и възпаление. Това, от своя страна, води до формирането на кожни петна, които са удебелени, зачервени и люспести.
    • Атопичният дерматит се причинява от свръхчувствителност на имунната система и нарушение в защитната функция на кожата. Въпреки че симптомите при него също могат да бъдат сухота, зачервяване и лющене, най-характерният ѝ признак е сърбежът. Той от своя страна води до чесане и така се стига до един порочен цикъл, който влошава обрива. Ако искате да научите още по темата, можете да го направите в подробната ни статия за атопичния дерматит.

    Защо имам псориазис: причини и механизми

    Водещото обяснение за причината за псориазиса е, че става дума за автоимунно състояние, което кара клетките на кожата да растат и да се обновяват по-бързо от обичайното.

    Тази хипотеза не е напълно изследвана, но се счита, че явлението е резултат от погрешно атакуване на здравите кожни клетки от клетки на имунната система, специализирани в борбата с различни микроби – т.нар. Т-клетки. В отговор на атаката най-дълбокият слой на кожата започва да произвежда нови клетки по-бързо от нормалното, което пък кара имунната система да произвежда още и още Т-клетки.

    Не е ясно в какво се корени този проблем с имунната система, но се предполага, че както гените, така и околната среда играят роля. 

    Какво отключва псориазис?

    Много от хората с генетична предразположеност към псориазис могат да прекарат десетки безгрижни години живот, докато състоянието не бъде отключено от фактор на околната среда или вътрешна физиологична промяна. Някои от типичните провокиращи фактори са:

    • Инфекции, напр. стрепкококов фарингит или кожна инфекция.
    • Климат, особено студ и сух въздух.
    • Нараняване на кожата, напр. порязване, одраскване, ухапване от насекомо или тежко слънчево изгаряне.
    • Активно или пасивно тютюнопушене.
    • Злоупотреба с алкохол.
    • Стрес.
    • Хормонални промени, особено при жените, напр. по време на пубертета или менопаузата.
    • Някои лекарства като литий, медикаменти за високо кръвно и антималарийни лекарства.
    • Внезапно прекъсване на лечение с орални или инжекционни кортикостероиди.

    Кои са рисковите фактори?

    Всеки може да развие псориазис, като около една трета от случаите започват в детска възраст. Съществуват обаче някои фактори, които могат да направят човек по-предразположен към заболяването:

    • Семейна история. Псориазисът има генетичен компонент и наличието на един (и особено на двама) болни родители значително увеличава риска ви.
    • Тютюнопушене. Този вреден навик не просто увеличава риска от псориазис, но също така може да утежни състоянието.

    Възможни ли са усложнения?

    Ако страдате от псориазис, има по-висок риск да развиете следните състояния:

    • Псориатичен артрит.
    • Временна промяна в цвета на кожата на местата, където плаките са завехнали.
    • Очни състояния като конюнктивит, блефарит и увеит.
    • Затлъстяване.
    • Диабет от тип 2.
    • Високо кръвно налягане и сърдечно-съдови болести.
    • Други автоимунни състояния като цьолиакия, болест на Крон и др.
    • Проблеми с психичното здраве като ниско самочувствие и депресия.

    Каква е връзката между псориазиса и псориатичния артрит?

    Около 30% от пациентите с псориазис са застрашени от развитието на псориатичен артрит – вид артрит, който причинява болка, скованост и подуване в и около ставите. Лечението му включва нестероидни противовъзпалителни лекарства и имуносупресори.

    Заболяването допълнително влошава качеството на живот и ако не бъде диагностицирано и лекувано навреме, може да доведе до пълното разрушаване на засегнатите стави.

    Как се диагностицира псориазис?

    Псориазисът се диагностицира сравнително лесно, като за целта дерматологът ще ви зададе серия от въпроси и ще прегледа кожата, скалпа и ноктите ви. В допълнение може да ви бъде взета малка проба кожа за микроскопско изследване. Това помага за определяне на вида псориазис и изключването на други дерматологични заболявания.

    След диагностициран псориазис: лечение или управление?

    Лечението на псориазис има за цел да установи контрол върху бързия растеж на кожните клетки и да отстрани люспите. Към момента псориазисът не може да бъде излекуван, затова лечението за него може да бъде определено по-скоро като „управление“. В този смисъл трябва да имате предвид, че колкото и успешна да е избраната от вас терапия, шансът състоянието да се завърне след нейното преустановяване е голям.

    Това кой терапевтичен вариант ще бъде най-ефективен за вас зависи от тежестта на псориазиса и податливостта му на предишни лечения и мерки за самопомощ. Често пъти се налага смяна на лекарства или прибягването до комбинация от методи, преди да бъде открит работещ за конкретния случай подход.

    Локално лечение

    • Кортикостероиди. Това са най-често предписваните средства за лечение на лек до среднотежък псориазис. Могат да бъдат закупени от аптеките под формата на олиа, мази, кремове, лосиони, гелове, пени, спрейове и шампоани. Локалните кортикостероиди се нанасят в проблемната област веднъж дневно в активна фаза на състоянието и през ден или по-рядко по време на ремисия. За деликатните зони обикновено се предписват по-меки кортикостероидни препарати с хидрокортизон, докато по-упорити, малки и нечувствителни области се третират с по-агресивни формули с триамцинолон или клобетазол. Трябва да имате предвид, че дългосрочната или прекомерна употреба на силни кортикостероиди може да изтъни кожата. Не е изключено с времето ефектът на тези препарати да отслабне или дори да изчезне напълно.
    • Аналози на витамин D. Синтетични форми на витамин D като калципотриол (калципотриен) и калцитриол имат свойството да забавят растежа на кожните клетки. Препаратите, базирани на тях, могат да бъдат използвани самостоятелно или в комбинацията с локални кортикостероиди. По-чувствителните области обичайно са по-толерантни на лечение с калцитриол.
    • Ретиноиди. Този тип лекарства са производни на витамин А. В локалното лечение на псориазис обикновено се използват препарати с веществото тазаротен, които се нанасят веднъж или два пъти дневно. Тяхната употреба се свързва със странични ефекти като кожни раздразнения и повишена чувствителност към светлина. Те също така не са подходящи, ако сте бременна, кърмите или планирате бременност.
    • Инхибитори на калциневрина. Калциневриновите инхибитори като такролимус и пимекролимус успокояват обривите и намаляват образуването на люспи. Могат да бъдат особено полезни в най-деликатните места като околоочната зона, където локалните кортикостероиди не се толерират добре. Те също не са подходящи при бременност, кърмене или опити за забременяване и не са показани за дългосрочна употреба поради увеличен риск от кожен карцином и лимфом.
    • Салицилова киселина. Шампоаните и лосионите със салицилова киселина намаляват люспенето на скалпа при псориазис. Предлаганите формули варират като концентрация и в зависимост от нея могат да бъдат купени свободно или с рецепта от аптеката. Отлично се комбинират с други локални терапии, тъй като подобряват усвояването им от скалпа.
    • Катран. Катранът намалява люспенето, сърбежа и възпалението. Наличен е в прескрипторна и непрескрипторна концентрация и различни форми – шампоани, кремове, олиа и др. Продуктите с катран имат редица недостатъци – често дразнят кожата, цапат, не ухаят приятно и не са препоръчителни при бременност и кърмене.
    • Антралин. Антралинът е катранен дериват, който се предлага под формата на кремове, мази и пасти. Забавя растежа на кожните клетки и може да има ексфолиращ ефект, премахвайки люспите и правейки кожата по-гладка. Не е показан за употреба на лицето и слабините, тъй има дразнещо действие. Поради тази причина се нанася за кратко време, след което се отмива. Подобно на другите катранени продукти, оставя петна по всичко, до което се докосне.

    Светлинна терапия (фототерапия)

    Светлинната терапия е първи избор за лечение при средна до тежка форма на псориазис, като се прилага самостоятелно или в комбинация с лекарства. Представлява излагане на кожата на контролирани дози естествени или изкуствени ултравиолетови лъчи.

    • Слънчева светлина (хелиотерапия). Кратките и редовни излагания на слънчева светлина може да подобрят симптомите на псориазис. Този метод не може да се прилага целогодишно по нашите географски ширини, затова изкуствените източници на UV-радиация са предпочитани.
    • Терапия на Гьокерман. При този подход се комбинира локално приложение на каменовъглен катран с UV-експозиция. Възможно е чрез нея да се постигне по-добра ефективност, тъй като катранът усилва действието на UVB-лъчите.
    • Широкоспектърна UVB терапия. При нея се използват контролирани дози широкоспектърна UVB-радиация от изкуствен източник. Възможни са краткосрочни странични ефекти като възпалена, сърбяща и суха кожа.
    • Тясноспектърна UVB терапия. По-съвременен и възможно по-ефективен метод от широкоспектърната UVB-терапия. Обикновено се прилага 2–3 пъти седмично до подобряване на състоянието на кожата, след което се преминава на поддържаща терапия с по-редки сесии. За съжаление и страничните ефекти на този протокол са по-сериозни.
    • PUVA терапия (псорален + UVA). Този метод включва поглъщане или нанасяне на фотосенсибилизиращо вещество (псорален) преди излагането на кожата на UVA светлина. UVA лъчите проникват в кожата по-дълбоко от UVB лъчите, а действието им се усилва от псоралена. Това е значително по-агресивен протокол, който доказано подобрява състоянието на кожата с псориазис и се използва при по-тежки състояния. Краткосрочните ефекти може да се изразят в гадене, главоболие, парене и сърбеж. Възможните дългосрочни ефекти са суха и набръчкана кожа, лунички, повишена фоточувствителност и увеличен риск от рак на кожата, включително меланом.
    • Ексимерен лазер. При този вид фототерапия засегнатите зони се таргетират с мощни UVB лъчи. Ексимерната (или ексиплексна) лазерна терапия дава ефект със значително по-малко сесии в сравнение с традиционните форми. Възможни странични ефекти при нея са възпаление на кожата и образуване на мехури.

    Орални или инжекционни лекарства

    При пациентите със среднотежък или тежък псориазис и/или неуспех с другите форми на лечение, често се прибягва до прием на лекарства през устата или под формата на инжекция. Някои от тези медикаменти се използват за ограничени периоди от време и могат да бъдат редувани с други методи, защото рискът от сериозни странични ефекти при тях е значителен.

    • Стероиди. При наличието на малки, но упорити псориатични петна, може да бъде назначено инжектирането на триамцинолон директно в тях.
    • Ретиноиди. Ацитретин и други ретиноиди в капсулна форма за перорален прием се използват за намаляване на производството на кожни клетки. Страничните ефекти от тях може да включват суха кожа и болки в мускулите. Не се препоръчват при бременност, кърмене и планиране на бременност.
    • Биологични средства. Сензационните заглавия за „най-новото лекарство за псориазис“ обикновено засягат този клас медикаменти. Най-често те се администрират инжекционно и променят имунния отговор, което повлиява симптомите на псориазиса в рамките на седмици. Съществуват няколко одобрени към момента формули за лечението на среден до тежък псориазис при пациенти с резистентност на стандартната терапия. Всички тези препарати са скъпи, но за щастие съществува възможност за поемането им от НЗОК при покриване на определени изисквания. Биологичните лекарства трябва да се използват предпазливо, защото крият риск от потискане на имунната система и увеличаване на податливостта към инфекции.
    • Метотрексат. Обикновено се приема веднъж седмично през устата, като ефектът е намалено производство на кожни клетки и потискане на възпалението. Експертното мнение за метотрексат е, че е по-неефективен от някои биологични средства и може да доведе до храносмилателен дискомфорт, загуба на апетит и отпадналост. Пациентите на дългосрочна терапия с лекарството трябва да следят кръвната си картина и показателите за чернодробно здраве. Приемът се преустановява поне три месеца преди опити за зачеване и не се препоръчва при кърмене.
    • Циклоспорин. Приема се през устата и потиска имунната функция, като ефективността му е съпоставима с тази на метотрексат, но не е подходящ за непрекъснат прием в продължение на повече от година. При него също се наблюдава повишен риск от инфекции и други здравословни проблеми, включително рак. Терапията с циклоспорин трябва да е съпроводена от периодично следене на кръвното налягане и бъбречната функция.

    Има ли излекувани от псориазис с алтернативна медицина?

    Може би сте попадали на поне едно от многото твърдения, че за разлика от конвенционалната медицина, алтернативните подходи адресират причината за псориазиса и по този начин могат да го лекуват напълно и окончателно. За съжаление нито едно от тези твърдения не отговаря на реалността.


    Наистина съществуват сведения, че терапии, базирани на билкови екстракти, витамини и други натурални средства могат да облекчат симптомите на псориазиса. Тук обаче отново говорим за менажиране на състоянието в леките и среднотежките му форми, а не за траен терапевтичен ефект.

    По-долу ще изброим продуктите, за чиято ефективност има най-надеждни данни, но задължително говорете с лекаря си за начините, по които можете да комбинирате един или повече от тях с основното си лечение.

    • Екстракт от алое. Приложен локално под формата на крем, екстрактът от алое може да облекчи люспенето, сърбежа, възпалението и подуването. За постигането на ефект може да се наложи кремът на бъде прилаган няколко пъти дневно в продължение на месец или по-дълго. Някои проучвания свидетелстват, че гел с екстракт от алое вера няма същия ефект.
    • Екстракт от лист на багрилна сърпица (исатис). Клинични изпитвания показват, че локалната употреба на маслен екстракт от билката може да облекчи симптомите при псориазис на ноктите.
    • Екстракт от орегонско грозде. Някои изследвания откриват, че прилагането на крем с 10% екстракт от орегонско грозде намалява тежестта на псориазиса и подобрява качеството на живот в сравнение с плацебо. Съществуват сведения, че ефектът от този продукт може да се сравни с този от лечението с калципотриол.
    • Рибено масло. Пероралният прием на рибено масло в комбинация с UVB терапия може да облекчи обривите при псориазис. Нанасянето на рибено масло директно в засегнатата зона и превързването ѝ за шест часа дневно в продължение на четири седмици може да намали люспенето.
    • Ефект на диетата. Наблюдателни проучвания откриват, че пациентите с псориазис консумират по-малко храни, характерни за Средиземноморската диета – плодове, зеленчуци, зехтин, риба, ядки, пълнозърнести и бобови). Хранителните интервенции установяват, че намаляването на калорийния прием при хора с наднормено тегло и затлъстяване и безглутеновата диета при пациенти с глутенова чувствителност може да облекчат симптомите на състоянието.