В разгара на пролетта и с близо два месеца извънредно положение зад гърба, всички ние копнеем за повече директна слънчева светлина върху кожата си. Науката е категорична, че слънцеизлагането е единственият естествен стимул за синтез на витамин D от тялото, а проучванията показват, че прекарването на повече време на открито се свързва с редица положителни ефекти за телесното и психично здраве, в това число по-високи нива на физическа активност, по-добро настроение и по-силно чувство за благоденствие. Слънцето е извор на прекрасни емоции и физическа топлина – всичко изглежда по-хубаво и лесно, когато е слънчево.

Защо тогава всички авторитетни здравни органи ни съветват да се пазим от него, а Американското онкологично дружество стига дотам, че препоръчва да си набавяме „слънчевия“ витамин D от добавки? Именно на този въпрос ще отговорим в следните редове.

Радиация и то не само една!

За слънчевото лъчение понаучному се говори като за „слънчева радиация“, но това е само най-повърхностно описание на неговата същност. Ако попитате някой физик, сигурно ще научите, че слънчевата светлина е съставена от различни типове електромагнитна радиация, основните от които са инфрачервена, видима и ултравиолетова.

Ултравиолетовата радиация пък се дели на няколко подвида в зависимост от дължината на ултравиолетовите вълни, която се измерва в нанометри (nm = 0,000000001 метра):

UVA

Това е UV радиация с дължина на вълната от 315 nm до 400 nm. UVA мигновено активира пигмента меланин, намиращ се в базалния слой на епидермиса, което е предпоставка за бързо потъмняване на кожата в опит да се защити от увреда. Тя разполага с най-малко енергия от всичките видове ултравиолетова радиация, но се разглежда като рисков фактор за редица дерматологични и онкологични проблеми, тъй като не се абсорбира от озоновия слой, изложени сме на нея през повечето време от годината и прониква най-дълбоко в кожата (вж. фигурата по-долу), предизвиквайки оксидативен стрес. Добрите марки слънцезащитна козметика задължително включват във формулите си UVA филтри, които предпазват от фотостареене и намаляват риска от рак на кожата. Около 95% от слънчевите лъчи, които достигат земната повърхност, са от този тип.

UVB

UVB е ултравиолетова радиация с дължина на вълната от 280 nm до 315 nm. Тя има значително повече енергия от UVA и поради тази причина е в състояние буквално да изгаря тъканите ни. Под нейно въздействие в клетките ни възникват милиони молекулярни лезии (наранявания), които водят до структурни изменения в молекулата на ДНК. Същите тези лезии предизвикват защитна реакция, изразяваща се в производството на повече меланин в епидермиса – резултатът е повече тен в рамките на няколко дни.

Това е типът радиация, която е основен причинител на слънчевите изгаряния и затова доскоро беше във фокуса на традиционните слънцезащитни продукти. На нея се дължат и на повечето очни увреждания, за които ще споменем по-долу. Озонът и други атмосферни компоненти поглъщат над 90% от UVB от слънцето, но абсорбираното количество широко варира според времето от деня, географското положение, сезонът и метеорологичните условия. Редица сведения сочат, че химичните и въглеродни емисии от 70-те години на миналия век насам са довели до изчерпване на стратосферния озон, а това от своя страна е причина за достигането на значително повече UVB до земната повърхност. Изчислено е, че към момента този тип лъчи отговарят за около 5% от достигащото до нас до нас UV лъчение.


UVC

UVC e радиация с дължина на вълната от 100 nm до 280 nm, която напълно се поглъща от земната атмосфера и затова не сме изложени на нея и няма значим ефект върху човешкото здраве.

За пълнота на материала трябва да отчетем, че слънцето не е единственият източник на UV радиация, въпреки че е основен такъв. Човешките тела поемат ултравиолетово лъчение и от някои изкуствени източници в това число солариуми, кварцови и живачни лампи, някои халогенни и флуоресцентни лампи, както и някои видове лазери.

Слънчевите лъчи – ножове с множество остриета

Тъй като ултравиолетовата радиация е способна да уврежда ДНК и клетъчната функция, тя е предпоставка за редица мрачни неща.

Слънчеви изгаряния

Едва ли има човек, който да не ги е изпитвал на гърба си (буквално). Зачервяване, сърбеж, болка, подуване, обриви, гадене, треска – всичко това са проявления на възпалителната реакция към увредата, настъпила в резултат от прекомерно излагане на UV радиация (най-вече UVB).

В нейната основа стои вече споменатият меланин – пигментът, който придава цвета на кожата ни и ни предпазва от слънчевите лъчи, затъмнявайки незащитената слънцеизложена кожа. Количеството произвеждан в епидермиса меланин е генетично предопределено (отличен пример за това са различните раси) и от него зависи дали ще изгорим или по-скоро ще хванем тен. Много е важно да се отбележи, че и двете събития – както изгарянето, така и потъмняването – са признаци за клетъчна увреда, която се „помни“ от кожата ни доживот. Като нагледно доказателство за това могат да бъдат приведени следните кадри, заснети с UV камера.


Рак на кожата

Раковите заболявания на кожата са най-често срещаният вид рак. Те отговарят за около 50% от всички случаи на рак в световен мащаб. По-голяма част от тях са немеланомни кожни тумори (основно кожен плоскоклетъчен карцином и базално-клетъчен карцином), 90% от които са свързани с UV лъчението от слънцето. Типични локации за тези карциноми са главата, лицето, шията и ръцете – все части от тялото, които са с най-голямо слънцеизлагане.

Най-редкият, но и най-смъртоносен вид рак на кожата е меланомът, който също се причинява от предимно от слънцето. Според проучване, публикувано през 2010 г в British Journal of Cancer, около 86% от случаите на меланом могат да бъдат приписани на експозиция на UV слънчева радиация.

Други проучвания откриват, че раковите заболявания на кожата са силно свързани с конкретни поведения, които излагат хората на слънце и с редица маркери за слънцеизлагане, в това число:

  • Прекарване на продължително време на открито по работа или за удоволствие (вкл. плажуване).
  • Прекарване на продължително време по бански или оскъдно облекло.
  • Местоживеене с висок интензитет на слънцегреене.
  • История на слънчеви изгаряния (повече слънчеви изгаряния означават по-голям риск).
  • Признаци за слънчева увреда по кожата: тъмни петна, актинични кератози (т.нар. соларни или слънчеви кератози – кожни загрубявания и удебелявания, които могат да бъдат преканцерозни) и соларни еластози (лишена от еластичност кожа).

Фотостареене

Благодарение на високата си проникваща сила, UVA радиацията достига до дълбоките кожни слоеве, където уврежда структурните компоненти на кръвоносните съдове и съединителната тъкан, в т.ч. протеините колаген и еластин. Разрушаването на колагеновите и еластинови влакна лишава кожата от пластичност, еластичност, тонус и блясък. Ставаме много по-податливи на натъртвания и наранявания, синините избледняват по-продължително време, а раните зарастват по-бавно.

Макар и невидимо с невъоръжено око в по-ранна възраст, фотостареенето е факт на клетъчно ниво още след първите ни непредпазливи флиртове със слънчевите лъчи и колкото повече го игнорираме, толкова по-скоро ще покаже своя неприятен облик под формата на повехнала, съсухрена и пергаментна кожа, осеяна с тъмни петна.            


Очни проблеми

Продължителното излагане на UVB радиация, дори и с нисък интензитет, може да доведе до структурна промяна в лещата на окото, в това число изменения в пигментацията, които от своя страна допринасят за развитието на т.нар. перде или катаракта.

UVB радиацията вероятно играе роля и в макулната дегенерация – заболяване на ретината, което засяга хората в напреднала възраст. Някои учени отдават нарастването в заболеваемостта от катаракта на глобалното затопляне и изчерпването на озоновия слой, заради които се увеличава интензитетът на UVB радиацията.

Продължителното незащитено стоене на слънце също така е свързано и с появата на птеригиум (наричан още външно перде) – характерно удебеление на очната повърхност, което засяга роговицата и зрението.

Не са изключени и слънчеви изгаряния на очите, които много наподобяват изгарянията на кожата с тази разлика, че преминават по-бързо, но пък причиняват значително повече дискомфорт.

Слънчеви алергии

Известни още с медицинското си наименование „фотодерматози“, това е група от алергични реакции, в т.ч. полиморфна светлинна ерупция, актинично пруриго, фотоалергична ерупция и слънчева уртикария. Не е задължително да съпровождат слънчево изгаряне и най-често се проявяват със сърбящ зачервен обрив и понякога мехурчета по деколтето, опаката страна на ръцете, подбедриците, около устните. В редки случаи могат да бъдат животозастрашаващи.

Засягат до 20% от населението, като по-податливи са жени, хора със светъл цвят на кожата, пациенти с други кожни проблеми (атопичен дерматит или друг вид дерматит) и роднини на страдащи от слънчеви алергии. В науката няма яснота какво предизвиква тези реакции, но е известно, че те са своеобразна реакция на имунната система към изменената от слънцето кожа. Казано другояче, имунитетът на алергичните към слънце разпознава модифицираните от слънцето клетки като „чужди“ и ги атакува.

Отслабен имунитет

Колкото и нелогично да звучи, прекомерното излагане на UV радиация може да отслаби имунната система и да направи тялото по-податливо на вирусни, бактериални, гъбични и паразитни инфекции. Един типичен пример са рецидивиращите херпесни вируси, предизвикани от експозиция на слънце или други източници на ултравиолетово лъчение. Също така е установено, че слънцето може да намали ефективността на ваксините, влошавайки антиген-специфичния имунен отговор. Този ефект е толкова значим, че използването на слънцезащита се препоръчва като основна мярка за подобряване на ваксиналната ефективност в слаборазвитите географски региони с висок интензитет на слънцегреене.

Заключение

Поради всичките тези причини и поне още толкова, за които не ни стигна мястото, горещо ви препоръчваме да общувате със слънцето така, както бихте общували със случаен сексуален партньор – само след предприемането на съответните предпазни мерки.

За да не ви оставяме само с гореща препоръка, обещаваме да посветим цял отделен материал на видовете слънцезащита и възможните начини за обезопасяване на иначе приятния престой под слънцето.

 

Източници и повече информация:

Learn More About UV Radiation. (2020). NEEF. Retrieved 29 April 2020, from https://www.neefusa.org/learn-more-about-uv-radiation

UV Radiation. (2019). Centers for Disease Control and Prevention. Retrieved 29 April 2020, from https://www.cdc.gov/nceh/features/uv-radiation-safety/index.html

Sunburn - The Skin Cancer Foundation. (2020). The Skin Cancer Foundation. Retrieved 30 April 2020, from https://www.skincancer.org/risk-factors/sunburn/

Skin Cancer Facts & Statistics - The Skin Cancer Foundation. (2020). The Skin Cancer Foundation. Retrieved 30 April 2020, from https://www.skincancer.org/skin-cancer-information/skin-cancer-facts/

Wicks, N. L., Chan, J. W., Najera, J. A., Ciriello, J. M., & Oancea, E. (2011). UVA phototransduction drives early melanin synthesis in human melanocytes. Current Biology, 21(22), 1906-1911.

US Department of Health and Human Services. (2014). Skin cancer as a major public health problem. In The Surgeon General's Call to Action to Prevent Skin Cancer. Office of the Surgeon General (US).

Ultraviolet (UV) Radiation. (2020). Cancer.org. Retrieved 29 April 2020, from https://www.cancer.org/cancer/cancer-causes/radiation-exposure/uv-radiation.html

The Effects of Aging on Skin. WebMD. Retrieved 29 April 2020, from https://www.webmd.com/beauty/cosmetic-procedures-aging-skin#1

Publishing, H. (2020). Sun Allergy (Photosensitivity) - Harvard Health. Harvard Health. Retrieved 29 April 2020, from https://www.health.harvard.edu/a_to_z/sun-allergy-photosensitivity-a-to-z

Lehmann, P., & Schwarz, T. (2011). Photodermatoses: diagnosis and treatment. Deutsches Ärzteblatt International, 108(9), 135.

Mazzarello, V., Ferrari, M., Decandia, S., & Sotgiu, M. A. (2018). Sunlight and herpes virus. In Human Herpesvirus Infection-Biological Features, Transmission, Symptoms, Diagnosis and Treatment. IntechOpen.

Ichihashi, M., Nagai, H., & Matsunaga, K. (2004). Sunlight is an important causative factor of recurrent herpes simplex. Cutis, 74(5 Suppl), 14-18.

Wright, C., Albers, P., Mathee, A., Kunene, Z., D’Este, C., Swaminathan, A., & Lucas, R. (2017). Sun protection to improve vaccine effectiveness in children in a high ambient ultraviolet radiation and rural environment: an intervention study. BMC Public Health, 17(1). doi:10.1186/s12889-016-3966-0

Health effects of UV radiation. (2020). World Health Organization. Retrieved 30 April 2020, from https://www.who.int/uv/health/uv_health2/en/index3.html