Периодично в интернет се пишат текстове и се завихрят дискусии покрай човешкото желание за заместване на едни неща с други. Има едни „лоши“ диети и би било супер, ако можехме да ги „надтренираме“. Почти като в Библията, където грешното поведение се изкупва със страдание.

Днес обаче сме се уверили, че живият живот не е особено библейски. Затова и в английския има един израз: “You cannot outtrain/outrun a bad diet”. Идеален пример за това как мислят повечето хора, които мислят за трениране и диети:

  • Важно е да сме здрави, слаби и във форма.
  • Здрави, слаби и във форма сме, когато не надвишаваме системно енергийните потребности за поддържането на едно нормално тегло.
  • По-лесният начин за поддържането на енергиен баланс е контролирането на енергоприема, а не на енергоразхода.
  • Ако не контролираме енергоприема, то енергоразходът не е в състояние да компенсира за това.
  • Мажоритарна част от здравето и външният ни вид зависи от диетата, а не от спорта. Тук има и друго клише: „Фитнесът е 80% хранене и 20% тренировки!“.

Макар и не непременно погрешна, тази логика е в най-добрия случай неточна, а в най-лошия – елементарна. Всъщност тя е неточна и елементарна едновременно. Поставянето на прекомерен фокус върху идеята, че няма как тренировките да водят до отслабване, крие редица опасности.

На първо място стои опасността от неволно игнориране на всички останали начини, по които движението може да бъде от значение за здравето. Но преди да стигнем до първото място, трябва да минем през един-два-три базови проблема.

Лоша, лоша диета…

Склонността за диетата да се мисли като за нещо, което може да бъде лошо, е един от големите провали (или успехи, според гледната точка) на фитнес индустрията. В зависимост от индивидуалните разбирания за същността на „добрата“ диета, „лошата“ диета може да бъде абсолютно всичко.

Ако си повярвал в чудото на нисковъглехидратните диети, то „лошата“ диета може да означава надхвърлянето на иначе минимално количество въглехидрати. Ако си фен на палео храненето, лошата диета могла да се изрази в приема на млечни, бобови пък зърнени. Веганите и вегетарианците виждат лошотия в това да сложиш в устата си месо или яйце.

Мога да продължа в същия дух, но май вече стана ясно. „Лоша диета“ е понятие, лишено от научен смисъл, но пък за сметка на това – натоварено с отговорни маркетингови и продажбени функции. Подобно нещо наистина няма как да бъде „надтренирано“, ако никой не е сигурен точно какво представлява то.

За да не разваляме потенциално хубавата статия в зародиш, ще допуснем, че „лошата“ диета е епизод или модел на хранене, чието повтаряне и поддържане във времето може да доведе до напълняване. Или иначе казано – преяждане. Или преяждане с „лоши“ храни, за да се опитаме да угодим на диетичните пуристи.

Да надтренираш „лошотията“: възможно vs. вероятно

Направените до момента експерименти показват, че интензивните тренировки могат да компенсират за периоди на преяждане с „лоши храни“. Уговорката тук е, че подобни невероятни резултати са били постигани в специфични лабораторни условия. Това е от значение, (не само) защото участието в експеримент може да има висока мотивираща сила.

Представете си, че имате достъп до екип от свръхкомпетентни учени, които ви смятат метаболитното ниво и енергийните потребности, и съгласно тях ви предоставят храна, планират ви тренировките и ви карат да се държите по определен начин с храната и движението. Наблюдават ви! Е, това, не е най-точната репрезентация на реалния живот.

В реалния живот положението е малко по-различно. Защото тренировките са трудни. Особено трудни са тренировките, с които се компенсира преяждане. Тоест, въпреки че „надтренирането“ на „лошата“ диета е напълно възможно, то е сравнително малко вероятно за обикновени хора, които не са зависими от спорта и/или не спортуват на професионално ниво.

Но отслабва ли се със спорт?

За да научите отговора на този въпрос, последвайте линка към пълната статия на Кирил Русев в дъщерния ни сайт moeto-zdrave.life.